.

.

.

.

.

.

.

.

"Отечество любезно, как хубаво си ти!

Как чудно се синее небето ти безкрайно!

Как твоите картини меняват се омайно!

При всеки поглед нови, по-нови красоти:

тук весели долини, там планини гиганти,

земята пълна с цвете, небето със брилянти.

Отечество любезно, как хубаво си ти!...

.

… Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

Не те познават даже децата ти сами

И твойто име свято не рядко ги срами!

Какъв ли свят прекрасен в теб още скрит остава?

Какви ли тайни дремят, богатства, красоти

По твоите долини, поля и висоти?

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?…"

.

Иван Вазов