Вчера се пошегувах, че ще се погрижа в блога да има сълзливи, мелодраматични словоизлияния! Нямаше да е така. Днес вече пиша такива*. Вчера разказвах за момиче, което ограбиха пред очите ми. Днес, за щастие, не ми се случи. Вчера се смеех от сърце! Днес, разбира се, пак се смея, ама малко горчиво.
...За вас, разсеяни хора, които задължително сте изгубили нещо сами, а сте сигурни, че някои друг е виновен за това!
Случи ми се един прекрасен, пролетен ден, приятно изгубен по софийските улици и щастливо изживян. Полуфинала на деня ми беше, когато в хаоса на дамската си чанта открих, че не мога да платя любимите си шоколадови бисквити, защото портмонето ми го няма. Много болезнено - пари, документи, визитни картички, всичко...а всъщност нищо особено: ежедневна случка за една купчина хора!
Бързо преодолях разочарованието си, само че в мен остана едно много неприятно чувство. Изядох шоколадовите бисквите - добре че винаги наоколо има някой, готов да плаща вместо мен. И висококалоричното успокоително не откри портмонето ми. Нищо! Как приключи всичко?
Запалих нервно цигара и хвърлих небрежно (е, май не съвсем небрежно е било) запалката на земята и тя се разглоби. Е, как ме заболя тогава?! Запалката ми е подарък от скъпа приятелка. Запалката съм я губила хиляди пъти, но тя винаги се е връщала при мен. И след първата ми загуба, тази вече ме изнерви до край. За щастие с малко усилия сглобих запалката...Това разреши лошото ми настроение и стопи неприятното чувство от портмонето. Случката ме усмихна - и този път се върна при мен подарената запалка. Хареса ми усещането. Трогателният извод, според мен, е осъзнат от повечето хора: човек трябва да се отдава на емоциите, които обича, и да е особено предпазлив към нещастните настроения, които няма начин да не го връхлетят. В този ред на мисли, аз съм изскрено щастлива от факта, че ще запаля следващата си цигара с важната запалка и съм значително малко нещастна от цирка, който ми предстои с изгубените документи. Може би това се дължи на светоусещането ми, а по-вероятно е да се обясни със сладката безотговорност, която все още мога да си позволя. Въпреки незначителността на днeшния ми ден всеки трябва да признае, че има една "запалка в живота си, която не би разменил за никое портмоне"! Сланчево време ви пожелавам и не позволявайте на пролетта да ви вземе ума - както се случи с моя! А, и ако ви попадне портмоне на пеперуди - моето е!
* Е, в крайна сметка не е драматично и никак сълзливо ;)