- Здравей, идвам!
- Мразя те, защо те има? Не те искам в живота си.
- Никой живот не е минал без мен. Аз съм в живота.
- Не виждаж ли, не съм сама, има много хора около мен.
- Аз съм при всички. Никой не съм подминала. Всеки ме е опитал.
- Но аз не съм сама…
- Това не пречи да си самотна.
- Имам разговорите с хората, имам шумния живот!
- Аз съм в шума, аз съм в позата, аз съм част от оживлението
- Не може да те има във веселата компания, сред алкохола и тютюневия дим. Тук всички сме ЗАЕДНО.
- Има ме. Най-болезнена съм сега - когато си мислиш, че няма начин да те овладея, а не можеш да избягаш от мен.
- Защо съм с всички, а всъщност съм с теб?
- Защото "всички" не са този, който ще те избави от мен. Трябвам ти, за да мислиш, за да търсиш…
- Коя си ти, за да знаеш, какво ми трябва? Имам щастлив живот, пълен с топли хора.
- А защо говориш с мен тогава, а не си в шума на веселието им?
- Защото си обсебваща…искам да се отърва от теб?!
- Не съм НЕЩО, за да ме изхвърлиш; не съм НИЩО, за да забравиш за мен. В теб съм сега и трябва да се отървеш от себе си, за да се избавиш от мен.
- Защо днес, защо когато празнувам?
- Все пак има нещо хубаво в мен - идвам, когато трябва! За да ме почувстваш най-ясно, за да те заболи поне малко и да усетиш, колко тишина има в шума.
- Не скучая с хората, обичам музиката, но с теб съм нещастна!
- Всеки е нещастен, когато му открия истината за неговото напудрено щастие. Аз съм съзерцание. В мен откриваш, колко е фалшив шума. Аз съм благо, което ако знаеш, как да използваш, ще се доближиш до истинската топлина на света и хората.
- Ще останеш ли още?
- Докато ме разбереш…
- Ей, ти си измамна - не си само с мен. Виждам те в тази стая - ти си и с другите, които празнуват.
- Не съм ти се врекла във вярност! С всеки съм, който трябва да променя нещо в живота си. Най-сигурният знак за проблем на духа съм аз.
- Оо стига, не искам вече мъдростта ти! Махай се...
- Ако си умна, няма да избягаш от мъдростта ми.
- Ще направя като другите: ще се спася в моя SMS - свят. Там има тръпка, има очакване, има емоция, която винаги ме изважда от скуката, която ти представяш за себе си.
- Наричай ме СКУКА, ако се успокояваш! Не лъжи обаче себе си с измамата на нереалния текстов контакт. В него няма ОБЩУВАНЕ, не съществува връзка. Виж всички: търсят спасение от мен в телефонния си свят! Виж се...Там едва ли е този, който ще те избави от мен...
- В разстоянието е предизвикателството, в размяната на неясни посляния е интересното, в неразбирането е шума, който ме оглася. В емоцията от това е моята усмивка, която ознаменува сладкото бягство от теб!
- Както винаги бягаш, а не се справяш. Избираш си измислена реалност и си представяш, че там ме няма. Но това е отчаян ход. Ето ме...идвам и тук, защото е късно - твоят sms-свят потъва в сладки сънища...защото трябва да ме преживееш, трябва да ме ПРЕОДОЛЕЕШ тук и сега!
- Спри! Какво си направила с празника, къде е веселието? Защо я няма музиката, защо всичко свърши в разгара си?
- Маските са свалени, всички ме преживяват! Не им пречи, не ги дави в излишния си шум. Ти ме отричаш, а те ме осъзнават - не им пречи. Сега заспивай - не искаш да ме разбереш. Губиш енергия в говорене, вместо да съзерцаваш. Ще се върна на сутринта, дано тогава си готова за мен!
- Махай се, остави мен, остави хората, остави празника...
- Няма празник! Има само МЕН! Аз съм САМОТАТА и съм в теб, в тях, в празника! Тихо! Не казвай нищо! Ще си тръгна...когато трябва!