Понякога е твърде трудно човек да си обясни случките, които преживява, защото те дори не са абсурдни, а просто изнервящо глупави.
По този начин ми изглеждат събитията около преиздаването на личната ми карта - следствие едно от изчезването на портмонето ми.
Ден след като упорито го няма моето портмоне събитията се развиват в седмо районно в Студентски град: любезна служителка в задимено помещение, зад мърляв прозорвц ми обяснява какво се очаква от мен. Много надлежно изпълнявам всичко, което е необходимо, за да декларирам, че е открадната личната ми карта. Докато любезната служителка обслужва още двама и проверява дали синът й е обядвал след училище, ми отговаря недвусмислено, че това е всичко, което могат да направят за мен в седмо районно и сега ме отпращат в МВР-то в родния ми град, където ще стартира процедурата по издаване на новата ми лична карта.
МВР-Карлово, паспортна служба
12.00 - 14.00 - Не работим с граждани!
14.15: 6-7 граждани са се подредили в стройна опашка и чакат да се вдигнат щорите на гишето. Всеки държи декларации, молби. Някой водят и двете си деца, защото при шестото им посещение на гишето в паспортна служба, служителката е помолила за присъствието им, за да свери снимките с лицата на децата. Разбира се, мирише на хора и цигарен дим.
14.15: Рошавата глава на служителката се подава от малката дупка на гишето и вика: "Кой за кво чака, щото сти мноо, да подридим малку уапашкътъ". Аз с нетърпение от края на "упашкътъ" обяснявам, че са откраднали документите ми и чакам за попълване на декларация за нова лична карта. "Ила тукъ, мумиче, щи пупълниш тая дикларацйъ и щи убясниш как е станълу". "Мумичиту" взима "дикларацийътъ" и "пупълвъ". Карловкият мекичък диалект най-често много ме забавлява, освен в случаите, когато благозвучието му е замъглено от откровена простотия.
Обяснявам как на територията на Студентски, в автобус № 280 са откраднали пормонето ми и как там са били личните ми документи...
Отново рошавата глава на любезната служителка се подава от гишето и вика на "мумичиту" да отида не първи пост и там служителят ще обясни какво следва. Опашката съчувствено ме поглежда и ме съветва да съсредоточа цялото си търпение, когато общувам с "първи пост". А първи пост ме посреща: униформен пуши цигара и ме пита къде отивам и кой търся. Аз му обяснявам, че колежката му...бла-бла... той хвърля цигарата в градинката, взима декларацията ми, плюе по мъжки и отиваме заедно на "поста". Униформеният чете старателно трогателната ми история:
"Не мое така, не са ти я откраднали личната карта, а си я изгубила"...
"Извинявайте - казвам аз търпеливо - картата ми беше открадната в градския транспорт"
"Абе, момиче, не разбираш ли, че всеки така мое да каже, изгубила си я!" "Аман,бе!" - това си го помислих и казах търпеливо: "Господине, страхувам се, че моят случай не е такъв и картата ми за съжаление беше открадната. Декларирах го още на следващия ден в София, в районното..."
"Мноо хубаво, ама сега отиди и си вземи нова декларация и пиши, че си я изгубила и ела да ти напиша акт. Щом нямаш номер от жалба, значи си я изгубила..." Първи пост звъни на рошавата от паспортна служба:
"Алоо, кво е тва момиче, дето си ми го изпратила. Пише, че са й откраднали документити, дай й нова декларация"
Хайде пак на опашката, но понеже там вече ме "научиха", ме пускат при любезната служителка. Нервно съм сгънала декларацията на четири и мачкам крайчетата й от яд.
"Ни мога да ти дам нова дикларация, щото и първата тряаши да идиш да си я снимаш, щото няма вече. Айди, дай ми тая."
Много ме е срам от декларацията-баница, която подавам на рошавата, но тя никак не е притеснена от вида й. Размахва четката на коректора върху декларацията, размазва "историята" ми и мн дръжелюбно ми обяснява, да изчакам да изсъхне коректора и след това да напиша какво е станало "в действителност"
Наказателният кодекс казва по случая:
Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.
и към това добавя:
2) Когато предмет на деянието по ал. 1 са български или чуждестранни документи за самоличност [.....] или други документи, удостоверяващи правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години. .
4) В маловажни случаи ( ако приемем, че случаят е тякъв - бел.ред.) наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или пробация;
Вече подлежа на наказателна отговорност, след като върху изсъхналия коректор, под който се чете първата версия, описвам в размазаната декларация, как съм изгубила портмонето си. Отивам при първи пост - ситуацията там се е оживила: предстои разпит и следователите са се събрали при "поста" да обсъдят случая. От репликите на присъстващите става ясно, че в служебния разговор участва и тъжителят, и няколко "експерти", които живеят в близост до МВР-то - дават акъл на следователите, какво да питат обвиняемия и обсъждат, дали да има разпознаване. Изключително професионално! Първи пост вече е много благоразположен към мен и със задоволство изважда кочана с актовете. Ще съставяме акт за изгубен документ за самоличност. Пита забързан негов колега, който преминава наоколо за бащиното му име и попълва данните му в графата "съставител" на моя акт. Онзи се подписва отдолу и първи пост започва да съчинява. В крайния вариант на "историята на моята лична карта" пише: "при неясни за самата нея обстоятелства е загубила личната си карта!" Неясни за самата мен! Единственото, което ми е неясно е, кой му дава право на първи пост да лъже и да ме поставя в задължение да лъжа.
Пак Наказателният кодекс:
Чл. 310. (1) Ако престъплението по чл. 308, ал. 1, и 309, ал. 1 и 2 е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години
В графата "Несъгласие със съдържанието на акта" аз му казвам, че ще запиша, че картата ми не е изгубена, а открадната! Първи пост дърпа акта и казва с арoгантна усмивка: "В това няма никакъв смисъл!" Подписвам се разгневена от него и най-вече от себе си и си казвам: "Т'ва е положението. По-добре спокойно да платя 20 лв. глоба, отколкото да се бия с "недосегаемите" постове в безумното МВР.
Колко е законна и моята постъпка, и постъпката на "първи пост", за щастие това няма да го реши съдът. Но случката има поне две измерение: от една страна постъпих рационално - така, както постъпват много българи, чувствайки се безсилни пред глупостта и безредието. От друга страна постъпих неморално, защото единственото правилно действие е отказ да подпиша акта с невярното съдържание. Но уви - в този изнервен ден не постъпих отговорно. Дайте да направим нещо следващия път,а!!!
... защото дори абсурдите са изпаднали в криза - не са фрапширащи, не са дори изненадващи. Абсурдите са зациклили и се повтарят ритмично, всеки път , когато например някой, с открадната лична карта се озове при "първи пост"!